20.07.2007 г., 16:12

САМСАРА

1.7K 0 4

САМСАРА – символът кодиран в звездна космограма,
неумолима сила, задвижена от енергиийни ветрогони,
с прозрачни стъпки бродира върху пътя на живота,
сблъсък на отблъскващи се полюси,
полярност немислима в промисъла на вечността.

Мистика... поток неизречени слова,
изстреляни от пробудено око на еднорог,
сам коленичил пред устрема на своя бяг,
прерязал стремето невежество човешко,
извайва свойта съвършена АНДРОГИННОСТ,
в танца на пламтящите фанфари.

Преплетени в невидимото и в тленното разединени,
посоки четири от КРЪСТОПЪТ,
изплели в древността кармичен възел,
сега с милост от съдбовната ръка,
сред тъмни сенки и забулени истории,
на ликове във вечен сън заспали,
по лунна орбита притеглят полета на спомена.

Пепелява самота, блудна в ангелски ръце,
скита и ридае в гора от сънища,
търси да пристъпи в необятните полета,
да доплува брега от Обетована земя,
с огнен дъх да погълне красивата мечта,
да обедини в едно речен стон и морски вой,
в бездната отвъд тунела от космичен прах
да захвърли завинаги своя блян ЧОВЕШКИ.

Сред останки заровени в пустинни прерии,
гробница, мумифицирала отминалите ни животи,
оплетох себе си в мрежа от мисловни лабиринти,
и само нежността, бликаща от небесните очи,
стопи на прах всички диаманти,
положи в нозете жарта от скъпоценните кристали,
само тя, Душата му, разгада татуираните йероглифи,
само той, Духът на СКАРАБЕЯ, отведе ме отвъд Смъртта,
събудена от силата му, отвътре вече е вечна СВОБОДА.


Инти

20.07.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....