27 ene 2013, 10:52

Сантиментално

  Poesía
549 0 2

 

                                                   С А Н Т И М Е Н Т А Л Н О

         

                                                                        На  нашите внуци

 

                                           От дете съм пристрастена

                                           към красотата на цветята!

                                           Обичах ония, които,

                                           растяха на воля, в горите, полята

                                           и китните селски дворове!

 

                                           От ранна пролет в топлата пръстчица

                                           показваха се малките главици

                                           на бялото кокиче, на синчеца, на минзухара...

                                           Те, като свещици омайваха очите ми!

 

                                                          О Р А Н Ж Е В О ТО...

                      

                                            Този топъл цвят, в който искам

                                                    да се трансформирам!

                                             Понякога така ми е студено.

                                             Навярно и със другите така е.

                                             Как искам да засветя, да затопля

 

                                             в оранжево сърцата и душите

                                             на всичките, поне до лятото...

                                             Тогава ще се скрия, ще отстъпя

                                             пред Слънцето - Всемогъщото!

                                             То знае как да грее и да топли,

 

                                             къде да спусне своите лъчи.

                                             А стане ли му тъжно, много тъжно,

                                             да гледа всичко и се умори -

                                             си знае как да се завие в облачните пелени

                                             и кротко, кротко да заспи...

 

                                             Така и аз ще се завия, за да поспя,

                                             да посънувам ония, детските лета

                                             с много слънце и цветя, с плисналите

                                             топли дъждове, когато боси тичахме из локвите.

                                             Не се страхувахме от мокрото, напротив,

                                             то ни правеше щастливи...

                                         

                                              Къде сте, мили детски дни?

                                              Спомени с много умиление...

                                              Сантиментално и наивно, навярно

                                              някои ще кажат. И може би ще имат право.

                                              Защото днес децата имат друго детство.

                                             

                                              Дали не се присмиват тайно или явно

                                              на нашата сантименталност?

                                              Но зная аз, че дойде ли ваканцията,

                                              ще припнат те при баба и при дядо!

                                              Да се порадват на труда им.              

  

                                              И заедно да изживеят това,

                                              което толкова мечтаят!

                                              Напук на днешния забързан ден,

                                              опушен от колите, замърсен от хората,

                                              от тези, които са забравили за детството.

                    

                                              Те просто никога не са го изживели...                       

 

                                           

                                            

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Минчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...