Сантиментално
С А Н Т И М Е Н Т А Л Н О
На нашите внуци
От дете съм пристрастена
към красотата на цветята!
Обичах ония, които,
растяха на воля, в горите, полята
и китните селски дворове!
От ранна пролет в топлата пръстчица
показваха се малките главици
на бялото кокиче, на синчеца, на минзухара...
Те, като свещици омайваха очите ми!
О Р А Н Ж Е В О ТО...
Този топъл цвят, в който искам
да се трансформирам!
Понякога така ми е студено.
Навярно и със другите така е.
Как искам да засветя, да затопля
в оранжево сърцата и душите
на всичките, поне до лятото...
Тогава ще се скрия, ще отстъпя
пред Слънцето - Всемогъщото!
То знае как да грее и да топли,
къде да спусне своите лъчи.
А стане ли му тъжно, много тъжно,
да гледа всичко и се умори -
си знае как да се завие в облачните пелени
и кротко, кротко да заспи...
Така и аз ще се завия, за да поспя,
да посънувам ония, детските лета
с много слънце и цветя, с плисналите
топли дъждове, когато боси тичахме из локвите.
Не се страхувахме от мокрото, напротив,
то ни правеше щастливи...
Къде сте, мили детски дни?
Спомени с много умиление...
Сантиментално и наивно, навярно
някои ще кажат. И може би ще имат право.
Защото днес децата имат друго детство.
Дали не се присмиват тайно или явно
на нашата сантименталност?
Но зная аз, че дойде ли ваканцията,
ще припнат те при баба и при дядо!
Да се порадват на труда им.
И заедно да изживеят това,
което толкова мечтаят!
Напук на днешния забързан ден,
опушен от колите, замърсен от хората,
от тези, които са забравили за детството.
Те просто никога не са го изживели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Минчева Всички права запазени
