14 mar 2006, 20:18

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

  Poesía
1.2K 0 5
САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ


Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.

Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.

Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.

Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.

1995

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...