14 mar 2006, 20:18

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

  Poesía
1.2K 0 5
САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ


Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.

Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.

Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.

Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.

1995

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...