14.03.2006 г., 20:18

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

1.2K 0 5
САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ


Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.

Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.

Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.

Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.

1995

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...