САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.
Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.
Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.
Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.
1995
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени

