Mar 14, 2006, 8:18 PM

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ 

  Poetry
869 0 5
САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ


Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.

Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.

Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.

Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.

1995

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??