Mar 14, 2006, 8:18 PM

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Poetry

1.2K 0 5

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.

Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.

Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.

Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.

1995

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Бисерче (Бистра Малинова)

Хубаво, много хубаво! Интересен автор сте, господин Чинаров!

2006-07-31T19:14:25+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Поздравления и тук!

2006-03-15T18:34:18+02:00
VenY (Венцислава Симеонова)

Много ми хареса и този ти стих! Поздрав от мен!

2006-03-15T11:42:43+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.

Така добре си го казал!Поздравления!

2006-03-14T20:48:59+02:00
scram (Вал)

Хубаво е, но ритъма бяга. Прегледай го

2006-03-14T20:24:55+02:00