Сантименталност
Посветено
Меланхолия ме обгърна
и приюти се в моето сърце...
Искам времето да върна,
да видя пак твоето лице...
Не знам дали е правилно,
но си спомням твърде добре,
дори и момент не съм забравила,
но трябва да гледам напред...
С вдигната глава и свито сърце
вървя по пътя и виждам те,
протягам напред ръце,
но се събуждам! – Сън е...
Времето няма да се върне,
но ще вярвам, колкото и да горчи.
Ще те чакам пак да се обърнеш,
да погледна пак в твоите очи!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
И наистина с времето лошото се забравя, а остават само хубавите спомени. 
(лошото по-бързо се забравя от добрите хора)
