Tin-Tin (Тина)
66 670
Sep 30, 2008, 5:45 PM

Сантименталност 

  Poetry » Love
1325 0 6

Посветено

 

 

Меланхолия ме обгърна

и приюти се в моето сърце...

Искам времето да върна,

да видя пак твоето лице...

 

 

Не знам дали е правилно,

но си спомням твърде добре,

дори и момент не съм забравила,

но трябва да гледам напред...

 

 

С вдигната глава и свито сърце

вървя по пътя и виждам те,

протягам напред ръце,

но се събуждам! – Сън е...

 

 

Времето няма да се върне,

но ще вярвам, колкото и да горчи.

Ще те чакам пак да се обърнеш,

да погледна пак в твоите очи!...

© Тина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Mobby_Dick, много си прав! И наистина с времето лошото се забравя, а остават само хубавите спомени.
  • Всичко тече, всичко се променя!
    Дори това за което си спомняме да не се е променило хич (спрямо нашите времеви измерения) ако го срещнеш ще установиш, че споменът за него е претърпял много трансформации и се е деформирал, обикновено към по-добро (лошото по-бързо се забравя от добрите хора)
  • Благодаря на всички, че сте минали оттук и сте оставили по коментар Радвам се, че се е харесало до известна степен.
  • Сантиментално... Поздрави!
  • Браво!
  • Дори и да има разминавка във съня,
    назад недей поглежда-
    наяве някъде те чака... Любовта
    и в следващия сън ще те последва!
Random works
: ??:??