Сатен
Прошумолява
хладният сатен –
във тишината –
сякаш шепот на треви.
И цвят на вишня.
...
Усещам пръстите ти върху мен -
треперещите пръсти на лаик
по гънките на мойто тяло.
Току се лутат –
и колебливо,
сякаш пипнешком,
разкъсват го –
подобно хищник.
Събличаш ме –
а тялото гори –
в студени полутония
сатен. Усещам
устните ти - с вкус
на зряла вишня.
И на... мен.
Докосваш ме –
докосваш хладния сатен –
ръце приплъзваш,
колеблив.
А тялото ти
сякаш ме покри.
За да прикриеш голотата си
със мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
