Сатенено
Сатенът се слива със моето тяло,
две капчици стенат в очите ми гладни,
разплитам косите, покриват ме цяла,
докосвам страстта ти с ръцете си хладни.
Изследвам извивки със палави пръсти,
по кожата пареща белег оставям,
където докосна, плътта ти се пръсва,
допирам я с устни и пак възкресявам.
Ухая на роза, дъхът ти ме пари,
гърба ми посипваш с червени цветя,
с тичинка от роза бедрата ми галиш,
към теб ме притегляш... защо ли летя?
Влудени телата в едно се преплитат,
душите изливат в небето нега,
във мен си... и стонове нежни излитат,
заля ни вълна и любов заваля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
Благодаря ви, Силве и Дани! Усмихвате ме
