18.05.2017 г., 13:03

Сатенено

1.4K 6 6


Сатенът се слива със моето тяло,
две капчици стенат в очите ми гладни,
разплитам косите, покриват ме цяла,
докосвам страстта ти с ръцете си хладни.

 

Изследвам извивки със палави пръсти,
по кожата пареща белег оставям,
където докосна, плътта ти се пръсва,
допирам я с устни и пак възкресявам.

 

Ухая на роза, дъхът ти ме пари,
гърба ми посипваш с червени цветя,
с тичинка от роза бедрата ми галиш,
към теб ме притегляш... защо ли летя?

 

Влудени телата в едно се преплитат,
душите изливат в небето нега,
във мен си... и стонове нежни излитат,
заля ни вълна и любов заваля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Велине, благодаря ти!
  • Много вълнуващо. Поздравчета!
  • Toшко, в канибализъм ли ме уличи? Разсмя ме пак Благодаря ви, Силве и Дани! Усмихвате ме
  • Подобно Афродита
    с магията на Тантра
    в богомолка мъжка
    лирическият ми превърна
    и в Сатененото си остави.
  • Блаженство...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...