13 mar 2015, 12:23

Сатира II - Някогашна

457 0 0

 

Сатира ІІ /някогашна/

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна  сега, а панаир...

Посяхме жито, в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.

Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".

Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията  ни обхвана
и пак поведохме война за мир!

Заправихме световна политика:
на гол корем, чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне, света ни опустя.

Витрина ни са  две-три "Текезета"
и само с   тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задния ни двор...

Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...

... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни  душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!

Повтаряме след Вожда си, лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив  Екстаз!

Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща  на горната веранда,
готова за атака на света!
 1970г.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...