13.03.2015 г., 12:23

Сатира II - Някогашна

454 0 0

 

Сатира ІІ /някогашна/

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна  сега, а панаир...

Посяхме жито, в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.

Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".

Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията  ни обхвана
и пак поведохме война за мир!

Заправихме световна политика:
на гол корем, чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне, света ни опустя.

Витрина ни са  две-три "Текезета"
и само с   тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задния ни двор...

Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...

... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни  душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!

Повтаряме след Вожда си, лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив  Екстаз!

Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща  на горната веранда,
готова за атака на света!
 1970г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...