13 мар. 2015 г., 12:23

Сатира II - Някогашна

458 0 0

 

Сатира ІІ /някогашна/

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна  сега, а панаир...

Посяхме жито, в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.

Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".

Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията  ни обхвана
и пак поведохме война за мир!

Заправихме световна политика:
на гол корем, чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне, света ни опустя.

Витрина ни са  две-три "Текезета"
и само с   тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задния ни двор...

Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...

... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни  душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!

Повтаряме след Вожда си, лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив  Екстаз!

Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща  на горната веранда,
готова за атака на света!
 1970г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...