31 oct 2019, 23:29

Саудаде

  Poesía
1.3K 5 6

                                                    С теб можем да говорим много дълго,
                                                    жонглирайки с най-екзотични думи,
                                                    да ме плениш с лъстиви многоточия,
                                                    да те пленя с метафори изящни...
                                                    По каменните стъпала на замъка,
                                                    обрасли в папрати и мъхове,
                                                    да изкачим привидните си безразличия...
                                                    И там, под пурпурните залези на Синтра,
                                                    със цвят на отлежало сладко порто,
                                                    между избухналите в смях хортензии,
                                                    да свърши този фарс!

                                                     И да останем голи и безмълвни -
                                                     две еднодневки простосмъртни,
                                                     жадуващи за още залези,
                                                     жадуващи за още време,
                                                     което да напълнят със любов.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...