Oct 31, 2019, 11:29 PM

Саудаде

  Poetry
1.3K 5 6

                                                    С теб можем да говорим много дълго,
                                                    жонглирайки с най-екзотични думи,
                                                    да ме плениш с лъстиви многоточия,
                                                    да те пленя с метафори изящни...
                                                    По каменните стъпала на замъка,
                                                    обрасли в папрати и мъхове,
                                                    да изкачим привидните си безразличия...
                                                    И там, под пурпурните залези на Синтра,
                                                    със цвят на отлежало сладко порто,
                                                    между избухналите в смях хортензии,
                                                    да свърши този фарс!

                                                     И да останем голи и безмълвни -
                                                     две еднодневки простосмъртни,
                                                     жадуващи за още залези,
                                                     жадуващи за още време,
                                                     което да напълнят със любов.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...