С теб можем да говорим много дълго,
жонглирайки с най-екзотични думи,
да ме плениш с лъстиви многоточия,
да те пленя с метафори изящни...
По каменните стъпала на замъка,
обрасли в папрати и мъхове,
да изкачим привидните си безразличия...
И там, под пурпурните залези на Синтра,
със цвят на отлежало сладко порто,
между избухналите в смях хортензии,
да свърши този фарс!
И да останем голи и безмълвни - ...