Oct 31, 2019, 11:29 PM

Саудаде

  Poetry
1.3K 5 6

                                                    С теб можем да говорим много дълго,
                                                    жонглирайки с най-екзотични думи,
                                                    да ме плениш с лъстиви многоточия,
                                                    да те пленя с метафори изящни...
                                                    По каменните стъпала на замъка,
                                                    обрасли в папрати и мъхове,
                                                    да изкачим привидните си безразличия...
                                                    И там, под пурпурните залези на Синтра,
                                                    със цвят на отлежало сладко порто,
                                                    между избухналите в смях хортензии,
                                                    да свърши този фарс!

                                                     И да останем голи и безмълвни -
                                                     две еднодневки простосмъртни,
                                                     жадуващи за още залези,
                                                     жадуващи за още време,
                                                     което да напълнят със любов.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...