Саудаде
С теб можем да говорим много дълго,
жонглирайки с най-екзотични думи,
да ме плениш с лъстиви многоточия,
да те пленя с метафори изящни...
По каменните стъпала на замъка,
обрасли в папрати и мъхове,
да изкачим привидните си безразличия...
И там, под пурпурните залези на Синтра,
със цвят на отлежало сладко порто,
между избухналите в смях хортензии,
да свърши този фарс!
И да останем голи и безмълвни -
две еднодневки простосмъртни,
жадуващи за още залези,
жадуващи за още време,
което да напълнят със любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
