28 may 2009, 9:40

Сблъсък

  Poesía
1.4K 0 3

 

Целувки и сълзи се преплитат в едно,

сърцето тупти неуморно.

Страх се поражда от тях

опитва всичко да превърне в грях.

 

 

Душа на рамото ми си почива.

Две планети в една се сливат.

Вулканите с лава преливат,

ударът чакат безстрастно

гласовете ни, мили, трептят ужасно.

 

 

Прегръдки силни спират дъха ти,

мисли объркани се преплитат в ума ти,

ласки бесни се удрят в сърцето ти.

Заставаш там под небето си,

усещайки някакси "Сблъсъка на планетите".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...