Целувки и сълзи се преплитат в едно,
сърцето тупти неуморно.
Страх се поражда от тях
опитва всичко да превърне в грях.
Душа на рамото ми си почива.
Две планети в една се сливат.
Вулканите с лава преливат,
ударът чакат безстрастно
гласовете ни, мили, трептят ужасно.
Прегръдки силни спират дъха ти,
мисли объркани се преплитат в ума ти,
ласки бесни се удрят в сърцето ти.
Заставаш там под небето си,
усещайки някакси "Сблъсъка на планетите".
© Евгени Георгиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
