28.05.2009 г., 9:40

Сблъсък

1.4K 0 3

 

Целувки и сълзи се преплитат в едно,

сърцето тупти неуморно.

Страх се поражда от тях

опитва всичко да превърне в грях.

 

 

Душа на рамото ми си почива.

Две планети в една се сливат.

Вулканите с лава преливат,

ударът чакат безстрастно

гласовете ни, мили, трептят ужасно.

 

 

Прегръдки силни спират дъха ти,

мисли объркани се преплитат в ума ти,

ласки бесни се удрят в сърцето ти.

Заставаш там под небето си,

усещайки някакси "Сблъсъка на планетите".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...