28 мая 2009 г., 09:40

Сблъсък

1.4K 0 3

 

Целувки и сълзи се преплитат в едно,

сърцето тупти неуморно.

Страх се поражда от тях

опитва всичко да превърне в грях.

 

 

Душа на рамото ми си почива.

Две планети в една се сливат.

Вулканите с лава преливат,

ударът чакат безстрастно

гласовете ни, мили, трептят ужасно.

 

 

Прегръдки силни спират дъха ти,

мисли объркани се преплитат в ума ти,

ласки бесни се удрят в сърцето ти.

Заставаш там под небето си,

усещайки някакси "Сблъсъка на планетите".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...