28 мая 2009 г., 09:40

Сблъсък

1.4K 0 3

 

Целувки и сълзи се преплитат в едно,

сърцето тупти неуморно.

Страх се поражда от тях

опитва всичко да превърне в грях.

 

 

Душа на рамото ми си почива.

Две планети в една се сливат.

Вулканите с лава преливат,

ударът чакат безстрастно

гласовете ни, мили, трептят ужасно.

 

 

Прегръдки силни спират дъха ти,

мисли объркани се преплитат в ума ти,

ласки бесни се удрят в сърцето ти.

Заставаш там под небето си,

усещайки някакси "Сблъсъка на планетите".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....