31 ago 2008, 23:03

Сблъсък 

  Poesía » Filosófica
901 0 14

Борят се във мен два силни звяра.

Кой от двамата ще победи?

Моля се и стискам палци

да не станат три...

Тялото ми е арена

на неспирен бой,

а душата ми пленена е

да бъде съдник на развоя.

Няма край -

борбата дълга  е,

кой от двамата ще победи?

В тази битка на титаните

дано душата ми не изгори.

Утре пак ще укротявам

тези двамата,

 ще ги събирам във едно,

за  да мога на разсъмване

да съм  нормално същество.

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не! Това просто не е честно. Нима пак ще ме оставиш да се мъча без отговор цяла нощ???
    Нино, Нино! Младо вино...
    Не постъпваш добре с мен! Какво да ти предложа и как да те предизвикам, за да си признаеш най-после!? Не е мъже, не е разум и чувства... Тогава какво? Или все пак е разум и чувства? Но защо зверове? ЗАЩО? Не, не е...
    Ах!
    Ей тъй се трупат коментари. Сега ще ти пиша коментар след коментар, докато не ми кажеш що за зверове са това...
    Пък Ъ!
  • Благодаря ти за топлите думи Магдалена,и на всички Ви за отзивите!
    Ех,Пенко, не се отказваш,това с любовния триъглник ми хареса ,но не е ....Не ме хвърляй и в тъмницата на умопомрачението,не и сега още ми е рано.Явно и тази нощ ще си легнеш замислен...
    ПП Съжалявам ако си се обидил но мисля че сам се вкарваш в образ
  • Разум и чувства зверове?! Не забравяй, че арената е тялото й! Не съзнанието, не ума, не сърцето й. Тялото й! Не и душата й. Тя е съдник! Представяш ли си?
    И ако е така, тогава кой е третият звяр?
    Нееее... Тук става въпрос за друго. Обаче авторката си мълчи и нищичко не казва. Като истинска комунистка, изтезавана в дирекция на полицията... Даже и евро не приема!
    Аз си мислех, че е разкъсвана между любовта на двама мъже. Обаче и това не ми се връзва нещо. Някак си не върви. Мъжете - зверове! Всъщност що пък не?
    Нинче, моля ти се, разкрий загадката на мен, евтиния тъпак! Моля те! Е, така е, тъпичък съм си... Още от малък! Ама кво да прайш... Поне не се вижда!
  • хей..маслинке...
    страхотна си...с обич за теб.
  • Разумът и чувствата са често в разпра...
  • Всеки път съм АЗ след утрото и всеки път с мъничко съм по-различна.

    П.П.Петя,това с женското мислене не го схванах нещо,а ти Пенко ,като размахваш тва евро ставаш все по-евтин.
  • Женско мислене, Пенко, женско!
  • Само си погледни първото четиристишие... Обзалагам се, че
    "да не станат три" е измислено само и само, за да има поне някаква римичка
    Виж кво!
    Остави ни нас! Дано ти да си поне наясно какви са тия зверове. За мен цялото произведение е непроницаемо като гипс. Добре объркан преди това... Вижда се, че има някаква борба и ти страдаш от това (или твоя лирически герой). Обаче кой се бори и за какво се бори... Колко искаш в евро, за да ми кажеш това в пряк текст? Така ме измъчваш!
  • Дано да не бъдеш смляна накрая!
    И дано след утрото да бъдеш... Ти - читава и здрава!
  • Надявам се, след този сблъсък да излезеш чиста.
    Поздрави.
  • С три звяра наистина е вече много трудно! Поздрави за стиха, Нина!
  • Като прочетох - се сетих за моите зверове - често се боря с тях
    Поздравчета, Нина!!!
  • Не можах да проумея иронията ти...прекалено е евтина ли,що ли?!
    Личи по изказа ти ,че не си особено пластичен(за гипса сам си призна).А бе, хора нямате ли въображение,всичко ли трябва да Ви се сдъвче не мога да разбера?
    П.П.Нямам претенции за поетеса,просто ей така...
  • Нина мина през комина, пи кафе и си замина!
    Всичко хубаво, само дето до края не можах да разбера кои са тия зверове. Пълен гипс!
Propuestas
: ??:??