Сбогом
Някой ден ще си тръгна,
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне,
Ще ме приеме в свойте недра –
Черна дупка ледена,
Идеална спирала без край.
Ти ще я гледаш невиждащо,
Ще продължаваш напред и без мен.
И когато спреш за почивка,
Ще усетиш празнотата във теб.
Може би тогава ще питаш
Какво точно липсва в картината,
Но едва ли ще се сетиш за мен –
Забравен спомен от минал живот...
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне,
Ще ме приеме в свойте недра –
Черна дупка ледена,
Идеална спирала без край.
Ти ще я гледаш невиждащо,
Ще продължаваш напред и без мен.
И когато спреш за почивка,
Ще усетиш празнотата във теб.
Може би тогава ще питаш
Какво точно липсва в картината,
Но едва ли ще се сетиш за мен –
Забравен спомен от минал живот...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кери Исова Todos los derechos reservados
