Сбогом

2 нояб. 2004 г., 11:42

Поэзия

1391 0 1

Някой ден ще си тръгна,
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.

Нощта ще се усмихне,
Ще ме приеме в свойте недра –
Черна дупка ледена,
Идеална спирала без край.

Ти ще я гледаш невиждащо,
Ще продължаваш напред и без мен.
И когато спреш за почивка,
Ще усетиш празнотата във теб.

Може би тогава ще питаш
Какво точно липсва в картината,
Но едва ли ще се сетиш за мен –
Забравен спомен от минал живот...

Сбогом

Свързани произведения

Комментарии

Предложения