2.11.2004 г., 11:42 ч.

Сбогом 

  Поезия
1478 0 1
Някой ден ще си тръгна,
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.

Нощта ще се усмихне,
Ще ме приеме в свойте недра –
Черна дупка ледена,
Идеална спирала без край.

Ти ще я гледаш невиждащо,
Ще продължаваш напред и без мен.
И когато спреш за почивка,
Ще усетиш празнотата във теб.

Може би тогава ще питаш
Какво точно липсва в картината,
Но едва ли ще се сетиш за мен –
Забравен спомен от минал живот...

© Кери Исова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??