Сбогом
Някой ден ще си тръгна,
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне,
Ще ме приеме в свойте недра –
Черна дупка ледена,
Идеална спирала без край.
Ти ще я гледаш невиждащо,
Ще продължаваш напред и без мен.
И когато спреш за почивка,
Ще усетиш празнотата във теб.
Може би тогава ще питаш
Какво точно липсва в картината,
Но едва ли ще се сетиш за мен –
Забравен спомен от минал живот...
В тишината стъпките ми ще отекват.
Ще остана безмълвна,
Само сълзите ще говорят за тебе.
Нощта ще се усмихне,
Ще ме приеме в свойте недра –
Черна дупка ледена,
Идеална спирала без край.
Ти ще я гледаш невиждащо,
Ще продължаваш напред и без мен.
И когато спреш за почивка,
Ще усетиш празнотата във теб.
Може би тогава ще питаш
Какво точно липсва в картината,
Но едва ли ще се сетиш за мен –
Забравен спомен от минал живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кери Исова Всички права запазени
