1 may 2010, 18:40

Сбогом

  Poesía
575 0 0

Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,

 

изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.

 

До мен само  болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,

 

скърбяща за съдбата на влюбените души.

 

 

Облаци заспиват пред мен,      

 

скръб вали, вали.

 

Погубен съм за теб в този ден,

 

погубен в острова на безнадеждните дни.

 

 

Умирам като паднало листо от дървото на живота.

 

Знам, ще бъда отнесен от вятъра на отчаянието,

 

но нека в сърцето ти да остана песен, песен за раздяла,

 

с мъртви думи, уморени струни, тъжни ноти.

 

Да остана в теб част поне от мелодия,

 

защото половина отива заедно с мен.

 

Сбогом!

Милан Милев

1.05.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...