1 мая 2010 г., 18:40

Сбогом

576 0 0

Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,

 

изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.

 

До мен само  болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,

 

скърбяща за съдбата на влюбените души.

 

 

Облаци заспиват пред мен,      

 

скръб вали, вали.

 

Погубен съм за теб в този ден,

 

погубен в острова на безнадеждните дни.

 

 

Умирам като паднало листо от дървото на живота.

 

Знам, ще бъда отнесен от вятъра на отчаянието,

 

но нека в сърцето ти да остана песен, песен за раздяла,

 

с мъртви думи, уморени струни, тъжни ноти.

 

Да остана в теб част поне от мелодия,

 

защото половина отива заедно с мен.

 

Сбогом!

Милан Милев

1.05.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...