1 мая 2010 г., 18:40

Сбогом

574 0 0

Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,

 

изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.

 

До мен само  болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,

 

скърбяща за съдбата на влюбените души.

 

 

Облаци заспиват пред мен,      

 

скръб вали, вали.

 

Погубен съм за теб в този ден,

 

погубен в острова на безнадеждните дни.

 

 

Умирам като паднало листо от дървото на живота.

 

Знам, ще бъда отнесен от вятъра на отчаянието,

 

но нека в сърцето ти да остана песен, песен за раздяла,

 

с мъртви думи, уморени струни, тъжни ноти.

 

Да остана в теб част поне от мелодия,

 

защото половина отива заедно с мен.

 

Сбогом!

Милан Милев

1.05.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...