Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,

изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.

До мен само  болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,

скърбяща за съдбата на влюбените души.

Облаци заспиват пред мен,      

скръб вали, вали.

Погубен съм за теб в този ден,

погубен в острова на безнадеждните дни.

Умирам като паднало листо от дървото на живота.

Знам, ще бъда отнесен от вятъра на отчаянието,

но нека в сърцето ти да остана песен, песен за раздяла,

с мъртви думи, уморени струни, тъжни ноти.

Да остана в теб част поне от мелодия,

защото половина отива заедно с мен.

Сбогом!

Милан Милев

1.05.2010