31 jul 2009, 13:36

Сбогом

  Poesía » Otra
594 0 1

 

Не мога да търпя нападки безпощадни,

 не мога да мълча с наведена глава.

Прошка нивга аз не бих ти дала,

щом мислиш, че недостойна съм била,

че нивга аз не съумявам и че винаги греша.

 

Може би е грешно да остана

 и скоро трябва да вървя,

 но кървава следа оставам

 по пътя към върха

и само спомена оставям за всичко досега.

 

 Не мога да те мразя,

 че не ме опозна,

че не прощаваше моите грешки,

 че не се постара.

 

 Колкото и време да мине,

 аз няма да се променя

 и с глава виновно наведена

 няма да мълча.

 

 А от върха гордо изправена

 ще държа във шепа страха

 и на болка вечна обречена

 ще махам за сбогом на света.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...