Сбогом
Не мога да търпя нападки безпощадни,
не мога да мълча с наведена глава.
Прошка нивга аз не бих ти дала,
щом мислиш, че недостойна съм била,
че нивга аз не съумявам и че винаги греша.
Може би е грешно да остана
и скоро трябва да вървя,
но кървава следа оставам
по пътя към върха
и само спомена оставям за всичко досега.
Не мога да те мразя,
че не ме опозна,
че не прощаваше моите грешки,
че не се постара.
Колкото и време да мине,
аз няма да се променя
и с глава виновно наведена
няма да мълча.
А от върха гордо изправена
ще държа във шепа страха
и на болка вечна обречена
ще махам за сбогом на света.
© Ирена Петрова All rights reserved.
