2 jun 2012, 11:25

сбогом

748 0 14

Докоснахме любовта,

за да я изгубим,

трябваше ли?

Да беше останала

светлина в дните ни,

мечта непостижима,

сега изтля

и ни остана само спомен,

който не топли,

който само 

ни подсказва

колко глупаво

развалихме една мечта,

докоснахме любовта,

за да я изгубим, 

а себе си изгубихме ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • така наречената "истина",за която ти говориш и не е никаква истина,е сестра на съмнението до някъде,по пътя..след това има скок-скок в самата Истина,където изчезва тази истина за която говориш ти,заедно със съмнението,защото няма какво да се търси и кой да търси
  • истината е сестра на съмнението
  • Да се отговори така,значи да се попадне в сферата на ума,в капана му-една безкрайна безсмислена въртележка. Дзен коана не е въпрос и отговор,той е и двете едновременно и когато видиш нещата така,умът отпада..и се появява Истината,Отговора
  • към себе си...
  • нещо от дзен-

    всички неща се свеждат към едното,към какво се свежда едното?

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...