misteriqta (Мария) misteriqta (Мария)
2 325
2.06.2012 г., 11:25

сбогом

746 0 14

Докоснахме любовта,

за да я изгубим,

трябваше ли?

Да беше останала

светлина в дните ни,

мечта непостижима,

сега изтля

и ни остана само спомен,

който не топли,

който само 

ни подсказва

колко глупаво

развалихме една мечта,

докоснахме любовта,

за да я изгубим, 

а себе си изгубихме ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    така наречената "истина",за която ти говориш и не е никаква истина,е сестра на съмнението до някъде,по пътя..след това има скок-скок в самата Истина,където изчезва тази истина за която говориш ти,заедно със съмнението,защото няма какво да се търси и кой да търси
  • misteriqta (Мария)
    misteriqta (Мария)
    истината е сестра на съмнението
  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    Да се отговори така,значи да се попадне в сферата на ума,в капана му-една безкрайна безсмислена въртележка. Дзен коана не е въпрос и отговор,той е и двете едновременно и когато видиш нещата така,умът отпада..и се появява Истината,Отговора
  • misteriqta (Мария)
    misteriqta (Мария)
    към себе си...
  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    нещо от дзен-

    всички неща се свеждат към едното,към какво се свежда едното?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0