2.06.2012 г., 11:25

сбогом

742 0 14

Докоснахме любовта,

за да я изгубим,

трябваше ли?

Да беше останала

светлина в дните ни,

мечта непостижима,

сега изтля

и ни остана само спомен,

който не топли,

който само 

ни подсказва

колко глупаво

развалихме една мечта,

докоснахме любовта,

за да я изгубим, 

а себе си изгубихме ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така наречената "истина",за която ти говориш и не е никаква истина,е сестра на съмнението до някъде,по пътя..след това има скок-скок в самата Истина,където изчезва тази истина за която говориш ти,заедно със съмнението,защото няма какво да се търси и кой да търси
  • истината е сестра на съмнението
  • Да се отговори така,значи да се попадне в сферата на ума,в капана му-една безкрайна безсмислена въртележка. Дзен коана не е въпрос и отговор,той е и двете едновременно и когато видиш нещата така,умът отпада..и се появява Истината,Отговора
  • към себе си...
  • нещо от дзен-

    всички неща се свеждат към едното,към какво се свежда едното?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...