Jun 2, 2012, 11:25 AM

сбогом

  Poetry » Love
750 0 14

Докоснахме любовта,

за да я изгубим,

трябваше ли?

Да беше останала

светлина в дните ни,

мечта непостижима,

сега изтля

и ни остана само спомен,

който не топли,

който само 

ни подсказва

колко глупаво

развалихме една мечта,

докоснахме любовта,

за да я изгубим, 

а себе си изгубихме ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • така наречената "истина",за която ти говориш и не е никаква истина,е сестра на съмнението до някъде,по пътя..след това има скок-скок в самата Истина,където изчезва тази истина за която говориш ти,заедно със съмнението,защото няма какво да се търси и кой да търси
  • истината е сестра на съмнението
  • Да се отговори така,значи да се попадне в сферата на ума,в капана му-една безкрайна безсмислена въртележка. Дзен коана не е въпрос и отговор,той е и двете едновременно и когато видиш нещата така,умът отпада..и се появява Истината,Отговора
  • към себе си...
  • нещо от дзен-

    всички неща се свеждат към едното,към какво се свежда едното?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...