Сбогом…

Думичка една,

кратка, но пък каква.

Сбогом…

Думичка една,

по-остра от всяка кама.

Как да ти я кажа сега,

как, след като знам, че след нея следва непоносима тишина?

Как болката да премълча?

Как да преглътна мъката по разбитата

мечта?

Какво искаш сега да направя,

нима наистина смяташ, че мога така лесно да те забравя?

Нима вярваш, че мога само с думичка една

да убия завинаги любовта?

Не, не мога, но ще се постарая

да изглеждам все едно това е края.

Не, не мога, но ще се постарая

да не издавам, че все още за теб мечтая.

Когато се разминем, ще се престоря, че не те познавам,

макар вътрешно постоянно да се обвинявам,

че съм те оставила толкова лесно да си идеш,

че съм те оставила при друга да отидеш.

Аз знам, че така е най-добре,

знам, че вече няма накъде.

И затова, макар да ме боли,

време е да сложим края аз и ти.

Да прекъснем неловката тишина с последна думичка една.

След толкова време от любовта остана ни май само тя.

Сбогом… думичка една,

кратка, но по-остра от кама.

Сбогом… думичка една,

току-що раздели две страдащи сърца…