13.09.2011 г., 21:28

Сбогом

680 0 0

                                                                      Сбогом…

Думичка една,

кратка, но пък каква.

Сбогом…

Думичка една,

по-остра от всяка кама.

 

Как да ти я кажа сега,

как, след като знам, че след нея следва непоносима тишина?

Как болката да премълча?

Как да преглътна мъката по разбитата

мечта?

Какво искаш сега да направя,

нима наистина смяташ, че мога така лесно да те забравя?

Нима вярваш, че мога само с думичка една

да убия завинаги любовта?

 

Не, не мога, но ще се постарая

да изглеждам все едно това е края.

Не, не мога, но ще се постарая

да не издавам, че все още за теб мечтая.

Когато се разминем, ще се престоря, че не те познавам,

макар вътрешно постоянно да се обвинявам,

че съм те оставила толкова лесно да си идеш,

че съм те оставила при друга да отидеш.

 

Аз знам, че така е най-добре,

знам, че вече няма накъде.

И затова, макар да ме боли,

време е да сложим края аз и ти.

Да прекъснем неловката тишина с последна думичка една.

След толкова време от любовта остана ни май само тя.

Сбогом… думичка една,

кратка, но по-остра от кама.

Сбогом… думичка една,

току-що раздели две страдащи сърца…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...