кумеца (Румен Ченков)
400 1922
6 jun 2016, 12:28

Сбогом! 

  Poesía » De amor
325 0 6

Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“

А на небето хиляди звезди блестят…

Но без любов аз как ще бъда с Бога?

Годините без теб ще отлетят…

 

Безсънна нощ! Притиска тъмнината

душата ми, родена за любов.

Жестоко може да те смачка самотата…

Кой жив за тази болка е готов?

 

Как мога да се боря с тишината

на нощите, превърнати в кошмар,

на мислите за теб и топлината,

която някога ми даде като дар?

 

Кой може да живее след раздяла,

лишен от цел, от смисъл и от рай?

А стаята, без тебе опустяла,

повтаря: „сбогом“ е и „с Бог“, и „край“.

 

06. 06. 2016 г.

Русе

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма проблем! Не се сърдя. Никой не е съвършен - аз също. Ако сменя стиха обаче, ще ми се загуби и идеята, и поантата. Поздрав!
  • Надявам се да не съм те обидил, разбира се ти си знаеш най-добре и беше глупаво от моя страна да правя подобно предложение. Извинявай!
  • Харесах.
  • Любомир, много благодаря за съвета, но предпочитам да го оставя така.
  • Пресъздал си много образно болката от раздялата, но последната строфа малко е "спъната". Предлагам за размисъл следният вариант:
    "А стаята, без тебе опустяла
    със болка ще простене "Край!"
  • Много силен стих!
Propuestas
: ??:??