Сбогом!
Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“
А на небето хиляди звезди блестят…
Но без любов аз как ще бъда с Бога?
Годините без теб ще отлетят…
Безсънна нощ! Притиска тъмнината
душата ми, родена за любов.
Жестоко може да те смачка самотата…
Кой жив за тази болка е готов?
Как мога да се боря с тишината
на нощите, превърнати в кошмар,
на мислите за теб и топлината,
която някога ми даде като дар?
Кой може да живее след раздяла,
лишен от цел, от смисъл и от рай?
А стаята, без тебе опустяла,
повтаря: „сбогом“ е и „с Бог“, и „край“.
06. 06. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
