Сбогом!

Поэзия » Любовная

549 0 6

Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“

А на небето хиляди звезди блестят…

Но без любов аз как ще бъда с Бога?

Годините без теб ще отлетят…

Безсънна нощ! Притиска тъмнината

душата ми, родена за любов.

Жестоко може да те смачка самотата…

Кой жив за тази болка е готов?

Как мога да се боря с тишината

на нощите, превърнати в кошмар,

на мислите за теб и топлината,

която някога ми даде като дар?

Кой може да живее след раздяла,

лишен от цел, от смисъл и от рай?

А стаята, без тебе опустяла,

повтаря: „сбогом“ е и „с Бог“, и „край“.

06. 06. 2016 г.

Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

кумеца (Румен Ченков)

Няма проблем! Не се сърдя. Никой не е съвършен - аз също. Ако сменя стиха обаче, ще ми се загуби и идеята, и поантата. Поздрав!

2016-06-06T18:53:03+03:00
Genereux (Любомир Попов)

Надявам се да не съм те обидил, разбира се ти си знаеш най-добре и беше глупаво от моя страна да правя подобно предложение. Извинявай!

2016-06-06T18:27:38+03:00
amnesti (Ники Николов)

Харесах.

2016-06-06T17:19:01+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Любомир, много благодаря за съвета, но предпочитам да го оставя така.

2016-06-06T14:10:21+03:00
Genereux (Любомир Попов)

Пресъздал си много образно болката от раздялата, но последната строфа малко е "спъната". Предлагам за размисъл следният вариант:
"А стаята, без тебе опустяла
със болка ще простене "Край!"

2016-06-06T13:28:40+03:00