Сбогом!
Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“
А на небето хиляди звезди блестят…
Но без любов аз как ще бъда с Бога?
Годините без теб ще отлетят…
Безсънна нощ! Притиска тъмнината
душата ми, родена за любов.
Жестоко може да те смачка самотата…
Кой жив за тази болка е готов?
Как мога да се боря с тишината
на нощите, превърнати в кошмар,
на мислите за теб и топлината,
която някога ми даде като дар?
Кой може да живее след раздяла,
лишен от цел, от смисъл и от рай?
А стаята, без тебе опустяла,
повтаря: „сбогом“ е и „с Бог“, и „край“.
06. 06. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Няма проблем! Не се сърдя. Никой не е съвършен - аз също. Ако сменя стиха обаче, ще ми се загуби и идеята, и поантата. Поздрав!
-
Надявам се да не съм те обидил, разбира се ти си знаеш най-добре и беше глупаво от моя страна да правя подобно предложение. Извинявай!
-
Харесах.
-
Любомир, много благодаря за съвета, но предпочитам да го оставя така.
-
Пресъздал си много образно болката от раздялата, но последната строфа малко е "спъната". Предлагам за размисъл следният вариант:
"А стаята, без тебе опустяла
със болка ще простене "Край!" -
Много силен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
