21 nov 2017, 8:39

Сбогом!

1.7K 7 19


Сбогувам се със теб. Бъди щастлива!
От мене не поиска капчица любов.
Тъй мъчно да болиш - това убива,
аз все да те обичам в монолог.

 

Простих ти за смълчаните лъжи,
от всяка болка малко съм умирал,
в кошмарните си нощи тишини,
когато от сълзите не заспивам...

 

Нау́чи ме да бъда маловажен,
да вярвам във съдбовна невъзможност.
Показа ми, че нищичко не знача,
и най-красивото, че може да е грозно...

 

Написах те във думи - милиони,
душата ми изсъхна от печал,
а ти превърна ме в досаден спомен,
че всяка част от мене съм ти дал...

 

Не ме обичай! Никога. Недей!
Аз камък със сърце ще разтопя.
Сбогувам се със теб, а ти живей!
Проклех те винаги да си сама...

 

Danny Diester
20.11.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И щом няма да е с мен, нека винаги да е сама!" Поздравления, Дани! Болката никога не си отива, просто свикваш да живееш с нея... Всеки "разумен" човек знае, че няма по-голямо щастие от това да имаш някой до себе си и всичко останало е след това.... Разбирам те, защото в момента живея със същата болка.....
  • Дани, разбирам това, което изпитва лирическия. Тази болка може да убие човек. Но клетвата с нищо не помага. Казват, че трябва да сме много предпазливи в думите си, защото проклятието може да се обърне и да улучи този, който го е отправил. А и мисля, че щастието не се гради върху чуждото нещастие. Знам колко е трудно, повярвай ми, но по-добре прости и я пусни да си ходи. И каквото и да говориш, винаги ще я обичаш (ако е истинска любов)... А иначе, стихът ти е силен и въздействащ, както винаги. Поздрави!
  • И всеки страда по различен начин. А, да кажа ли колко клетви има и без да е имало любов? Просто от злоба. Тях, вече, не ги разбирам. Клетвата на Дани я разбирам.
  • Човешко е и това усещане, но нима след всяко разочарование трябва да проклинаме и да сме гневни... не мисля че молитвата за нещастието на любимата, за която пишеш съответства с думичката "любов". Знам ли, всеки обича по различен начин...
  • Знам, че разбираш Марги Не всяка болка се понася. Просто я приемаш и тя става част от теб, иначе те убива докато я държиш необуздана... Сърцето е най-важния орган. Калено е да понася всеки удар.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...