Сбогувам се със теб. Бъди щастлива!
От мене не поиска капчица любов.
Тъй мъчно да болиш - това убива,
аз все да те обичам в монолог.
Простих ти за смълчаните лъжи,
от всяка болка малко съм умирал,
в кошмарните си нощи тишини,
когато от сълзите не заспивам...
Нау́чи ме да бъда маловажен,
да вярвам във съдбовна невъзможност.
Показа ми, че нищичко не знача,
и най-красивото, че може да е грозно...
Написах те във думи - милиони,
душата ми изсъхна от печал,
а ти превърна ме в досаден спомен,
че всяка част от мене съм ти дал...
Не ме обичай! Никога. Недей!
Аз камък със сърце ще разтопя.
Сбогувам се със теб, а ти живей!
Проклех те винаги да си сама...
Danny Diester
20.11.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.