diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21.11.2017 г., 8:39 ч.

Сбогом! 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
1385 7 19


Сбогувам се със теб. Бъди щастлива!
От мене не поиска капчица любов.
Тъй мъчно да болиш - това убива,
аз все да те обичам в монолог.

 

Простих ти за смълчаните лъжи,
от всяка болка малко съм умирал,
в кошмарните си нощи тишини,
когато от сълзите не заспивам...

 

Нау́чи ме да бъда маловажен,
да вярвам във съдбовна невъзможност.
Показа ми, че нищичко не знача,
и най-красивото, че може да е грозно...

 

Написах те във думи - милиони,
душата ми изсъхна от печал,
а ти превърна ме в досаден спомен,
че всяка част от мене съм ти дал...

 

Не ме обичай! Никога. Недей!
Аз камък със сърце ще разтопя.
Сбогувам се със теб, а ти живей!
Проклех те винаги да си сама...

 

Danny Diester
20.11.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И щом няма да е с мен, нека винаги да е сама!" Поздравления, Дани! Болката никога не си отива, просто свикваш да живееш с нея... Всеки "разумен" човек знае, че няма по-голямо щастие от това да имаш някой до себе си и всичко останало е след това.... Разбирам те, защото в момента живея със същата болка.....
  • Дани, разбирам това, което изпитва лирическия. Тази болка може да убие човек. Но клетвата с нищо не помага. Казват, че трябва да сме много предпазливи в думите си, защото проклятието може да се обърне и да улучи този, който го е отправил. А и мисля, че щастието не се гради върху чуждото нещастие. Знам колко е трудно, повярвай ми, но по-добре прости и я пусни да си ходи. И каквото и да говориш, винаги ще я обичаш (ако е истинска любов)... А иначе, стихът ти е силен и въздействащ, както винаги. Поздрави!
  • И всеки страда по различен начин. А, да кажа ли колко клетви има и без да е имало любов? Просто от злоба. Тях, вече, не ги разбирам. Клетвата на Дани я разбирам.
  • Човешко е и това усещане, но нима след всяко разочарование трябва да проклинаме и да сме гневни... не мисля че молитвата за нещастието на любимата, за която пишеш съответства с думичката "любов". Знам ли, всеки обича по различен начин...
  • Знам, че разбираш Марги Не всяка болка се понася. Просто я приемаш и тя става част от теб, иначе те убива докато я държиш необуздана... Сърцето е най-важния орган. Калено е да понася всеки удар.
  • Болката ни кара да казваме неща, които не мислим. Човешко е да искаш този, който те е наранил да изпита това, което ти е причинил. Разбирам те.
  • Дани, да си благороден не е глупаво, но често - болезнено. Както вече писах, разбирам те прекрасно!
  • Природата е родила много породи
  • Явно не всички сме от една порода!
  • Всички ние сме от една природа. Щом можем да взимаме без да даваме, трябва да понасяме и обратното... Много често да си благороден е по-скоро глупаво. Наранените душа и сърце не признават такова чувство особено, когато обичаш с такава сила...
  • През цялото време докато те четях ,ти казвах колко последователен Мъж си,как дори и наранен,ти си отиваш без да нараняваш..за това ,сега тази реакция..това последно изречение ме учуди
  • Защо? Ще бъде ли искрено? А обектът, който не е отговорил подобаващо, заслужава ли такова сбогуване? Дали не е в природата му да взима без да дава?
  • Е, не...Wishes! Аз съм човек. Нищо от себеподобните не ми е чуждо. Ниските страсти също.
  • Браво, Диесто! Аз пък те разбирам идеално! Раненото животно е най - опасно! Раненото сърце притежава голяма сила и тази клетва умира, когато сърцето се прероди в нова любов. Пожелавам ти я с цялата си душа!
  • "Сбогувам се със теб. Бъди щастлива!"..по този начин трябваше да завърши стиха ти..според мен
  • Очаквах подобна реакция заради финала, но ще го кажа веднъж: Когато си наранен, когато си безутешен, когато силите те напускат, но не спираш да обичаш, тогава идва момента да кажеш в крайна сметка - сбогом! Аз съм такъв в любовта. Мога всичко. Да мразя и да кълна, също! Не би ме задоволило чуждо страдание. Аз го разбирам като да изпиташ нещо подобно, за да не го причиняваш на други хора. Защото само човек може да мъчи друг по този начин...
  • Разбирам те. И проклинането рабирам. Знаеш какво си изстрадал / героят де/. Защо и друг да го изстрадва?
  • Сбогуването ,добре,но това с проклинането,хич,ама хич не ми хареса!
Предложения
: ??:??