23 may 2025, 16:18  

Сбогом

368 6 5
Сбогом

 

Не ме чакай! Отлитам! Аз съм чиста сълза!

Аз съм дявол коварен, аз съм пристан и бреме. 

Аз съм истински силна, щом сега не пълзя, 

щом готова съм вече този грях да поема.

 

Този грях, че обичах тебе толкова време,

че те чаках в забрава, че те виках насън,

че мечтаех наяве моя лик да приемеш,

и не виждах друг поглед и не чувах друг звън.

 

С този вятър попътен стигнах бурна река. 

Няма гларуси бели, няма лодки под моста... 

Но аз днес ще отплувам, а на теб ще река:

Ти си също виновен, че очаквах те още.

 

Ала сбогом, любими, чаках някакво чудо,

Безпредметно ли беше, че обичах те лудо?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петя и Мария, благодаря за прочита и коментарите. Вниманието ви ме трогва!
  • Не се отказвай да обичаш!👍♥️ Има някъде по пътя ти сърце, което ще те обича безгранично и чака да влезеш в живота му!💋💞
  • Благодаря, Мини, Паленка!
    Не е ново стихотворение, отлежава известно време в компютъра ми.
    Искрено ме зарадвахте, че ви е харесало.
  • Много хубаво!
  • В живота се случват много странни неща, но щом тлее в сърцето любовта, тя ще отвори всяка затворена врата.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...