Сбогом
Сбогом
Не ме чакай! Отлитам! Аз съм чиста сълза!
Аз съм дявол коварен, аз съм пристан и бреме.
Аз съм истински силна, щом сега не пълзя,
щом готова съм вече този грях да поема.
Този грях, че обичах тебе толкова време,
че те чаках в забрава, че те виках насън,
че мечтаех наяве моя лик да приемеш,
и не виждах друг поглед и не чувах друг звън.
С този вятър попътен стигнах бурна река.
Няма гларуси бели, няма лодки под моста...
Но аз днес ще отплувам, а на теб ще река:
Ти си също виновен, че очаквах те още.
Ала сбогом, любими, чаках някакво чудо,
Безпредметно ли беше, че обичах те лудо?
© Bo Boteva All rights reserved.
