Сбогом
Сбогом
Не ме чакай! Отлитам! Аз съм чиста сълза!
Аз съм дявол коварен, аз съм пристан и бреме.
Аз съм истински силна, щом сега не пълзя,
щом готова съм вече този грях да поема.
Този грях, че обичах тебе толкова време,
че те чаках в забрава, че те виках насън,
че мечтаех наяве моя лик да приемеш,
и не виждах друг поглед и не чувах друг звън.
С този вятър попътен стигнах бурна река.
Няма гларуси бели, няма лодки под моста...
Но аз днес ще отплувам, а на теб ще река:
Ти си също виновен, че очаквах те още.
Ала сбогом, любими, чаках някакво чудо,
Безпредметно ли беше, че обичах те лудо?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
