ellanor (Росица Петрова)
14 16
17 сент. 2006 г., 09:37

Сбогом 

  Поэзия
862 1 8
Самотата ме обгръща като нощта.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.

Не мога да плача, очите са сухи.
От душата излизат само стонове глухи .
С ръцете студени докосвам стъклата прозрачни.
Навън всички са мънички, толкоз невзрачни.

Вървя все напред и не мога да спра.
Вървя без да спирам на дните реда.
Скри всичко от мене сънят.
Скри даже от мене гладът.

Пътеките водят насам и натам.
Но лутам се, накъде пак не знам.
Говорят ми хората с мрачни лица.
А слушам аз само тела без сърца.

Да търся, не зная къде, есента.
Да търся след зимата пак пролетта.
Заспиват листата, заспива снегът.
Заспива на лятото даже духът.

На тръгване сбогом аз казвам за край.
Ще търсят ме всички, аз зная, безкрай.
Но аз съм делече оттука сега.
Загубих отдавна следа от тъга.
Загубих последна искра от сълза.
 

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Емил, тогава нааай-дълбок поклон.
    А за Чар
  • ммммда не е точно усмивка , повече прилича на целувка......?
  • Ммммда
  • не повече от редовете ти...трябваше да те усмихне след тях...дано е сполучило, Р.от Т.
  • Чар това е много хубаво
  • РОСИЦА

    От заранта е...казало небето...
    не, от нощта е...дръзнала луната...
    -от влагата, от нея е- мълвят звездите,
    -от живинките- свирели щурците,
    дъждът прекапал за утеха,
    вятърът усмихнал се във шепа,
    а не видели, че от утрината,
    килимче нежно слагала...Росата.
  • Мерси.
    Така се чувствах, когато го писах.
  • Много е тъжно, чак мрачно.
    На този ден ти подарявам Надежда,Вяра и Любов за да те усмихнат!
Предложения
: ??:??