Сбогом
Самотата ме обгръща като нощта.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.
Не мога да плача, очите са сухи.
От душата излизат само стонове глухи .
С ръцете студени докосвам стъклата прозрачни.
Навън всички са мънички, толкоз невзрачни.
Вървя все напред и не мога да спра.
Вървя без да спирам на дните реда.
Скри всичко от мене сънят.
Скри даже от мене гладът.
Пътеките водят насам и натам.
Но лутам се, накъде пак не знам.
Говорят ми хората с мрачни лица.
А слушам аз само тела без сърца.
Да търся, не зная къде, есента.
Да търся след зимата пак пролетта.
Заспиват листата, заспива снегът.
Заспива на лятото даже духът.
На тръгване сбогом аз казвам за край.
Ще търсят ме всички, аз зная, безкрай.
Но аз съм делече оттука сега.
Загубих отдавна следа от тъга.
Загубих последна искра от сълза.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.
Не мога да плача, очите са сухи.
От душата излизат само стонове глухи .
С ръцете студени докосвам стъклата прозрачни.
Навън всички са мънички, толкоз невзрачни.
Вървя все напред и не мога да спра.
Вървя без да спирам на дните реда.
Скри всичко от мене сънят.
Скри даже от мене гладът.
Пътеките водят насам и натам.
Но лутам се, накъде пак не знам.
Говорят ми хората с мрачни лица.
А слушам аз само тела без сърца.
Да търся, не зная къде, есента.
Да търся след зимата пак пролетта.
Заспиват листата, заспива снегът.
Заспива на лятото даже духът.
На тръгване сбогом аз казвам за край.
Ще търсят ме всички, аз зная, безкрай.
Но аз съм делече оттука сега.
Загубих отдавна следа от тъга.
Загубих последна искра от сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
