27 may 2009, 21:25

Сбогом

  Poesía » Otra
894 0 1

Имах приятел до мен.

Имах си сродна душа.

Имах мечти без гранични .

Имах надежда една.

 

Но ти, отне ми мечтите.

Сложи бариери пред тях.

Отне ми надеждата цяла,

и приятелят ми скъп отлетя.

 

Отвори ми рана в сърцето,

и то прокърви сякаш беше река.

Отне ми едничката радост,

и остави в мен само тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Чортова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно ми е, кой е бил достатъчно влиятелен за да ти отнеме щастието...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...