27.05.2009 г., 21:25

Сбогом

892 0 1

Имах приятел до мен.

Имах си сродна душа.

Имах мечти без гранични .

Имах надежда една.

 

Но ти, отне ми мечтите.

Сложи бариери пред тях.

Отне ми надеждата цяла,

и приятелят ми скъп отлетя.

 

Отвори ми рана в сърцето,

и то прокърви сякаш беше река.

Отне ми едничката радост,

и остави в мен само тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Чортова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно ми е, кой е бил достатъчно влиятелен за да ти отнеме щастието...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...