Сбогом

Poetry » Other

897 0 1

Имах приятел до мен.

Имах си сродна душа.

Имах мечти без гранични .

Имах надежда една.

Но ти, отне ми мечтите.

Сложи бариери пред тях.

Отне ми надеждата цяла,

и приятелят ми скъп отлетя.

Отвори ми рана в сърцето,

и то прокърви сякаш беше река.

Отне ми едничката радост,

и остави в мен само тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aqua- (Пр Най)

Интересно ми е, кой е бил достатъчно влиятелен за да ти отнеме щастието...

2009-05-27T22:57:08+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0