13 sept 2007, 8:56

Сбогом . . .

  Poesía
626 0 2

Сбогом, моя любов.

Сбогом, пясъчни мечти.

Сбогом, радостен живот.

Сбогом, вятърни души.

 

Живот във шепите събирам.

Живот от горските листа.

Живот във слънцето аз взирам.

Живот от морската вода.

 

И ето идва самотата

и бие с камъни по мен.

И тъй открадна ми съдбата

и пее с тъжен тон рефрен.

 

Защо, какво, къде, кога,

защо останах сам в нощта,

защо отидох при звездите,

защо объркаха се дните.

 

Любов жестока и страдална,

Любов и вятър, думи грешни,

Любов небесна и астрална,

Любов, описвам я със песни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...